Комуникацията е ключов елемент от родителството. Тя ни дава възможността да разбираме потребностите, чувствата и проблемите на децата си. Но какво да правим, ако детето отказва да споделя с нас своите мисли, страхове или тревоги? Ето някои съвети, които могат да помогнат.
Първата стъпка, когато детето ви не иска да споделя, е да покажете разбиране. Може би те се боят от реакцията ви, или просто се чувстват притеснени. Нека знаят, че сте там, за да ги подкрепите, не за да ги съдите или критикувате.
Ако детето ви не е готово да споделя, не го принуждавайте. Вместо това, бъдете търпеливи и дайте им време. Съобщете им, че когато са готови да говорят, вие ще бъдете там, за да ги слушате.
Правете нещата, които вашето дете обича - играйте игри заедно, гответе, гледайте любимите им филми. Тези общи дейности могат да насърчат детето да се чувства удобно и да започне да споделя.
Научете детето си на това как да изразява своите чувства и мисли по здравословен и ефективен начин. Това може да включва уроци за емоционална интелигентност, както и обучение във възрастово подходящи техники за решаване на конфликти.
Вашето дете ще ви наблюдава и ще научи много от начина, по който вие се справяте с емоции и конфликти. Ако покажете откритост, честност и готовност да споделяте своите чувства, те също ще са по-склонни да го направят.
В заключение, отношенията с децата ни са един от най-важните аспекти от родителството. Ако детето ви не споделя, не отчайвайте се. С търпение, любов и подкрепа, те ще се отворят по-рано или по-късно.